Напоследък не рисувам. Пълна дупка. Поне пиша, и това е нещо. Но то пък тук не ми се поставт много-много неща, имайки предвид, че блогът ми е оформен далеч по-концептуално. Повече ...."мой" е.

[link]

DeviantArt определено беше прекрасен момент. Мисля обаче, че вече времето му за мен отмина. Cya

Вечер паля свещите навсякъде из стаята ми и слушам My dying Bride. Има някаква церемониалност в това. Седя на въртящия се стол, подпряла крака на перилата на прозореца, гледам мръсносиньото небе и съзнанието ми блуждае.

Уморена съм. Не само тогава, по принцип. Уморена съм от усилицята, които положих през последната година и нещо. Опитах да градя със и за твърде много хора. Не знам защо съм се заблуждавала за нещо толкова очевидно - безсмислено е. Когато само ти си този, който опитва, всимко губи смисъл. Вече не знам дали нямам сили или желание. Нося се по течението. Понякога ме е страх. Защото знам, че ако срещна човек, който си заслужава усилията, аз няма да направя нищо. Ще съм твърде уморена за каквото и да е. Знам, че ми се иска да градя, но не сама. Така е прекалено тъжно и пусто. Иска ми се да градя, да видя как някое приятелство израства във времето, как някое друго може би преживява една своеобразна метаморфоза и се превръща във връзка. В такава, с която можеш да минеш през времето. Или поне през някаква част от него. За какво са ми светулките, живеещи само ден?..Наситила съм се на тях.

Помня че когато бях малка имаше деца, който ловяха светулките и ги "залепяха" на челото си. Те умираха така, но за онези малки хора това нямаше значение - те знаеха, че така и така няма да оцелеят дълго. Понякога се чудя дали не сме същите във връзките си. Убиваме ги с оправданието че така и така няма да издържат дълго..Или нещо подобно. Понякога, разбира се. Нямам претенциите да изсмуквам от пръстите си някаква генерлална истина. Само и единствено записвам каквото ми дойде на ум.

ПП Аз съм светулка.

What's sleep?

Почти прозрачни ръце търсят другия, искат да обсебят, да притежават,да прегърнат извън възможностите си..Разкъсват, нараняват, убиват... Тишина.

I thought I was lonely. It was just PMS. How very non-artistic, huh?